Дискусия

диску̀сия — съществително име, женски род (тип 47)
Значение
мн. дискусии, ж.
1. Обсъждане на спорен или конфликтен въпрос с цел да се реши правилно.
2. Разискване или изказване по научен въпрос.
прил. дискусио̀нен, дискусио̀нна, дискусио̀нно, мн. дискусио̀нни. Дискусионен въпрос.

Източник за определението: Речник на българския език

Място за публикуване на интересни връзки, статии и разисквания по различни теми

  • Тема за размисъл – 25.04.2012

Третата индустриална революция

Дигитализирането на промишлеността ще промени начина на производство и политиката на заетостта

Първата индустриална революция започна във Великобритания в края на 18-и век с механизирането на текстилната промишленост. Дейности, изпълнявани преди с изтощителен ръчен труд в стотици тъкачни работилници, бяха събрани на едно-единствено място в памучната фабрика и така се роди заводът. Втората индустриална революция бе извършена в началото на 20-и век, когато Хенри Форд въведе в експлоатация движещата се поточна линия и възвести епохата на масовото производство. Първите две индустриални революции направиха хората по-богати и ги доведоха в градовете.

Сега ставаме свидетели на трета такава революция. Промишлеността се дигитализира. Това може да промени не само бизнеса, но и много други неща.

Много забележителни технологии се срещат: умен софтуер, нови материали, по-сръчни роботи, нови процеси (заслужава внимание триизмерното принтиране) и цял набор от базирани в интернет услуги. Фабриката от миналото е била базирана на производството на безброй еднакви продукти: Форд е прочут с крилатата си фраза, че купувачите на коли могат да имат всеки цвят, който си харесат, стига той да е черното.

Цената на производството на по-малки партиди от по-широк и разнообразен кръг стоки, всяка от които да задоволява прищевките на индивидуалния потребител, обаче намалява. Фабриката на бъдещето ще се съсредоточи върху масовото съобразяване с вкуса на индивидуалния клиент и е възможно да прилича повече на тъкачните работилници, отколкото на поточната линия на Форд.

Напред към триизмерното

Старият начин на правенето на нещата включваше голям брой части и тяхното завинтване или заваряване. Сега един продукт може да бъде проектиран на компютър и „принтиран“ на 3D принтер, което създава реален предмет чрез наслагване на няколко пласта материал. Възможно е дигиталният дизайн да бъде поправен с няколко кликвания на мишката. 3D принтерът може да работи на автоматичен режим и да направи много неща, които са прекалено сложни за една традиционна фабрика. След време е възможно тези изумителни машини да станат способни да правят почти всичко навсякъде – от вашия гараж до някое африканско село. Приложенията на 3D принтирането са особено удивителни. Слухови апарати и високотехнологични части за военни самолети вече са принтирани в удобни за клиентите форми.

Географията на снабдителните вериги ще се промени. Инженер, работещ насред пустинята, който установи, че му липсва определен инструмент, вече няма да бъде принуден да си го набави от най-близкия град. Той просто може да си свали дизайна на файл и да го принтира. Дните, когато проектите спираха заради липсата на един-единствен инструмент или клиентите се оплакваха, че вече не могат да намерят резервни части за неща, които са купили, ще изглеждат след време нереални.

Други промени са от почти толкова голямо значение. Новите материали са по-леки, по-силни и по-трайни от старите. Въглеродните фибри заместват стоманата и алуминия в продукти, вариращи от самолетите до велосипедите за планинско колоездене.

Нови способи позволяват на инженерите да придават форма на обекти с миниатюрни размери. Нанотехнологиите подобряват характеристиките на продукти като превръзки, които помагат за заздравяването на рани, двигатели, които работят по-ефективно, и домакински прибори, които се чистят по-лесно. Генетично проектирани вируси се създават, за да правят неща като батериите. И като се има предвид, че интернет позволява на още повече проектанти да си сътрудничат по нови продукти, бариерите падат. Форд се е нуждаел от купища капитал, за да построи огромния си завод в Ривър Руж; неговият съвременен еквивалент може да започне с малко повече от един лаптоп и жажда за открития.

Подобно на всички революции, и тази ще бъде разрушителна. Дигиталните технологии вече разтърсиха медиите и търговията на дребно, така както памучните фабрики унищожиха тъкачния стан и Model T на Форд остави ковачите без работа. Много хора ще се вгледат във фабриките на бъдещето и ще потръпнат. Те няма да са пълни с изцапани машини, с които работят мъже с мазни престилки. Много от тях ще бият на очи със своята чистота и ще са почти празни.

Някои автомобилостроители вече произвеждат два пъти повече коли на служител в сравнение с преди едно десетилетие или там някъде. Повечето работни места няма да са в самата фабрика, а в близките офиси, които ще са пълни с дизайнери, инженери, специалисти по информационни технологии, експерти по логистиката, маркетингови специалисти и други професионалисти.

Работните места в промишлеността на бъдещето ще изискват повече умения. Голям брой тъпи, монотонни дейности ще останат в миналото: няма да имате повече нужда от нитовачи, когато продуктът вече няма нитове.

Революцията ще се отрази не само на начина, по който са правени нещата, но и на това къде са правени. Свикнали бяхме заводите да бъдат премествани в страни с ниски заплати с цел да се намалят трудовите разходи, които обаче нарастват по-малко и това е от по-малко значение: цената на един iPad от първо поколение бе 499 долара, от които само около 33 долара разходи за труд, като при това окончателното сглобяване в Китай струваше едва 8 долара. Изнесените производства все повече се завръщат обратно в богатите страни не защото възнагражденията в Китай се увеличават, а защото компаниите искат сега да са по-близо до клиентите си, за да могат да отговарят по-бързо на промените в търсенето.

При това някои продукти са толкова високотехнологични, че е от полза тези, които ги проектират, и онези, които ги правят, да са на едно място. Boston Consulting Group изчислява, че в сектори като транспорта, компютрите, металургията и производството на машини 10-30 % от продукцията, която Съединените щати внасят в момента от Китай, може да бъде произвеждана у дома до 2020 година, като по този начин брутният вътрешен продукт (БВП) на САЩ ще бъде увеличен с 20 до 55 милиарда долара годишно.

Шокът от новото

Потребителите няма да имат особени проблеми да се приспособят към новата епоха на по-качествени и бързо доставяни продукти. Адаптацията обаче може да се окаже по-трудна за правителствата. Техният инстинкт е да защитават вече съществуващите производства и компании, а не новаците, които ще ги унищожат. Те заливат старите заводи със субсидии и тормозят шефовете, които искат да преместят съответното производство в чужбина. Правителствата харчат милиарди долари в подкрепа на новите технологии, които според тях ще се наложат. И те остават верни на романтичното убеждение, че промишлеността е по-висша от услугите, да не говорим за финансите.

Нито едно от тези неща не е смислено. Границите между промишлеността и услугите се размиват. Rolls-Royce вече не продава самолетни двигатели; компанията продава всъщност часовете, които всеки двигател движи съответния самолет в небето.

Правителствата винаги са били много слаби в избирането на победителите, и по всяка вероятност ще станат още по-неспособни, в момент, когато кохортите от предприемачи и самоуки майстори обменят продукти в интернет, превръщат ги в продукти у дома и ги продават в цял свят от един гараж. Докато революцията е в разгара си, правителствата трябва да осигурят основата: по-добри училища за квалифицирана работна ръка, ясни правила и равни възможности за всички видове инициативи.

Оставете останалото на революционерите!

По БТА

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s