На днешната България
Умира старицата бедна,
тихо шепнейки пред черната бездна.
Мръсна е вече бялата ѝ забрадка,
а изчезването на невинността ѝ остана загадка.
Зелените ѝ очи повехнали са от тъга,
не виждайки нищо друго освен гъста мъгла.
Устните ѝ някога били са алени,
а сега са посивели, неспособни да отронят дума на децата ѝ галени.
От очите ѝ едри сълзи бликат,
ала никой не я чува как вика.
Няма вече следа от човечността,
А с нея отиде си и радостта.
О, умни българи, върнете се при старицата умираща.
Хванете я здраво и я вдигнете,
припомнете ѝ, че надеждата не е загиваща.
О, малки деца, не правете грешките на предците си,
а направете така, че да сте гордост за дедите си.
Докога ще свеждаме глава като казваме, че сме българи?
Докога високостоящите ще казват, че са ни лъгали?
Откога държавата ни е олигархия?
Властта е на народа, а не на някоя партия!
О, българи събудете се и унищожете леността!
Изтрийте сълзите на родината си, върнете ѝ невинността!
Направете така, че напусналия народ да се върне
и целуне земята под българския свод.
Не позволявайте на никого да посяга на националното ви самочувствие!
Зашийте раната така, че да не кърви вече!
Изчистете българското знаме от мръсотията и поправете бъркотията
Автор: Мартина Георгиева, 6.б, учебна 2022/2023
Допада ли ви текстът на това стихотворение?
https://esoutryavna.wordpress.com/wp-admin/post.php?post=2567&action=edit&classic-editor
Тревненската гимназия 