Ден на независимостта на България

На 22 септември 1908 г. в старата столица Велико Търново княз Фердинанд и правителството на Александър Малинов се обръщат с Манифест към българския народ и тържествено провъзгласяват „съединената на 6 септември 1885г. България за независимо Българско Царство“. България става суверенна държава, самостоятелен и равноправен субект в международните отношения.

Художественото оформление на Манифеста е дело на утвърдения декоратор и живописец проф. Харалампи К. Тачев. Изработен върху пергамент и подписан от Царя и членовете на кабинета, той е скрепен с осем кръгли висящи восъчни печати (всеки от които в сребърно ложе) на отделните министерства. Съхранява се в богато орнаментиран сребърен тубус, положен в резбовано дървено ковчеже с метален обков, на който са изобразени държавният герб, гербът на Кобурготската династия, дарствен надпис и украсителни елементи.

Провъзгласяването на независимостта е политически акт, извършен на 22 септември 1908 г. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена ѝ от Берлинския договор 1878 г. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Южна България под името Източна Румелия получава административна автономия, но остава под политическата и военната власт на султана.

До 1908 г. Княжеството трябва да участва в изплащането на държавните дългове на Турция (за него е в сила режимът на капитулациите, наложен на Османската империя от Великите сили); на територията на Княжеството запазва своите права компанията на Източните железници. Въпреки че васалната зависимост е по-скоро формална, тя затруднява установяването на равноправни икономически и политически отношения между България и останалите държави.

След Младотурската революция през 1908 г. се създават условия за отхвърляне изцяло на васалната зависимост на България. Правителството и князът са подкрепени от Австро-Унгария, която се стреми да анексира Босна и Херцеговина. Поради васалната зависимост на България турското правителство не поканва българския дипломатически представител в Цариград Ив. Ст. Гешов на прием заедно с другите дипломати. Това дава повод на българското правителство да го отзове от Османската империя. По същото време турските служители по Източните железници започват стачка. За да не се прекъсне движението, правителството на Ал. Малинов изпраща български служители на тяхно място. След прекратяването на стачката обаче българските власти задържат под свой контрол железопътната линия. В такава обстановка на 22 септ. 1908 в черквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново със специален манифест е провъзгласена независимостта на България, а княз Фердинанд I приема титлата цар на България.

Година по-късно, в резултат на финансови споразумения Турция, а след нея и Великите сили признават независимостта на България. С Провъзгласяването на независимостта на България се издига международният авторитет на страната и тя се превръща в равноправна на другите европейски държави.